Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Кабинетът на Радев ще прави скандали до изборите
Последвайте ни в Google News Showcase
След първите няколко дни предизборната кампания изглежда едновременно вяла и агресивна – вяла и лишена от енергия в диалога с гражданите и все по-агресивна в отношенията между политическите партии. За пръв път спорът е за факти, а не за тяхното разбиране. Противопоставянето е по отношение на това какво е истинското състояние на страната. А докато всеки факт се оспорва с предизборна цел, опасенията на гражданите нарастват все повече.
Един месец след назначаването си служебното правителство продължава да оказва все по-осезаемо влияние върху предизборната ситуация. Мандатът, който то получи от Румен Радев, включва не само провеждането на изборите, но и „овладяването на кризите“, а това означава преди всичко да стане ясно истинското състояние на държавата след края на правителството „Петков“. И именно по отношение на това истинско състояние се развихрят все повече и все по-яростни скандали.
Обществените нагласи все по-отчетливо показват, че е налице съгласие относно това, че страната се намира в тежка криза. Мнозинството от българските граждани виждат и усещат това всекидневно. Точно затова всеки опит реалността да бъде представена в положителен план среща мълчаливо недоверие. Но вниманието на избирателите не би могло да бъде привлечено само от дискусия за това колко зле е положението, а само от разговор за това как то може да се подобри. А именно такъв опит за разговор липсва.
Участвалите в управляващата коалиция спорят помежду си за това чия е вината за провала на управлението им. Но това вече не интересува никого. Бившите управляващи спорят със служебния кабинет за това какво е реалното състояние на държавата, но и това няма никакво значение за избирателите. Никой вече не се интересува от това кой кого харесва или кой с кого никога не би участвал във властта.
Опозицията в 47-ото Народно събрание продължава да повтаря критиките си, подчертавайки, че те са имали основание. Но и това не е достатъчно, защото критиките бяха чути и пренебрегнати, когато все още можеше да се направи нещо смислено, докато сега нараства усещането, че в много сфери вече е късно да се направи нещо добро. Ако бившите опозиционни партии продължат да се държат опозиционно в предизборни условия, това няма да привлече подкрепа и разбиране на предложенията им.
Докато споровете са за това кой какво е направил или не през последните месеци, гражданите се интересуват само от това какво трябва да се направи веднага, за да бъде смекчена поне отчасти кризата. Тя не се възприема по еднакъв начин и не оказва еднаква тежест върху всички групи в българското общество. Именно затова, дори и когато става дума за обективни факти, те биват възприемани с недоверие като част от кампанията. Обществените страхове са свързани с политическата криза през изминалите две години, но не приемат, че именно нейното решаване ще доведе до подобрение.
Сондажите на общественото мнение показват ясно, че мнозинството от българските граждани се притесняват от обезценяването на доходите и вложенията си, от високите цени, от липсата на елементарна предвидимост, както и от евентуална загуба на работно място. Но всяка политическа партия, която се опита да обещае решаването на всички тези проблеми едновременно, се сблъсква с недоверие или безразличие. Още по-лошото е, че този очевиден дневен ред на българските граждани не се разпознава еднозначно от кандидатите за тяхното доверие.
На този фон говоренето за борбата с корупцията изглежда все по-неадекватно. Същото се отнася до „смяната на модела“. Предизборното противопоставяне „статукво – промяна“ вече не работи. Опитите отношенията с Руската федерация и „Газпром“ да бъдат използвани като нова разделителна линия също не дават резултат. Още повече когато става въпрос за дълбока промяна в обществените нагласи към федерацията както в Европа, така и у нас. Точно затова предизборните лозунги звучат все по-кухо и нелепо, а цялата предизборна кампания все така „не е на фокус“.
Политиката е дневен ред. По-важното не е какво ще обещаеш в бъдеще време на гражданите, а как точно имаш намерение да го постигнеш. Какво точно смята една партия да направи първо, как да продължи след това и как да постигне очаквания резултат. Ако една партия не е в състояние да даде смислен отговор на този въпрос, шансовете ѝ да привлече и задържи вниманието на избирателите са минимални. И тук идва поредният проблем пред качеството на почти всяка предизборна кампания у нас.
Предизборните обещания са под условие. Всяка политическа формация обещава какво ще направи, ако дойде на власт, но сама. Подтекстът на посланията е: гласувайте за нас и ние ще направим нещо, но само ако вземем цялата власт. А точно това няма да се случи. С изключение на правителствата на Луканов и първото правителство на Борисов България винаги е била управлявана от коалиции. Но никой не се опитва да обясни как ще изпълни обещанията си, ако трябва да участва в сложна коалиция или дори ако остане в опозиция.
Не за пръв път политиците не искат да чуят онова, което се опитват да им кажат гражданите. Колкото по-зле чуваш, толкова по-силно говориш и дори викаш. Още по-лошо е, когато изобщо не се опитваш да чуеш. Тогава остава само скандалът, който за кратко може да привлече внимание, но той почти никога не прераства в разговор.
Разликата е в степента на тревожност, в задълбочаващото се усещане за несигурност, което още повече отдалечава избирателите от урните. Социалната среда е променена спрямо предходните избори. Ако през 2021 г. все пак съществуваше някакво привидно усещане за стабилност и предвидимост, през есента на 2022 г. това вече не е така. Евентаулната ниска избирателна активност няма да бъде в резултат от „умора от политиката“. Избирателите загубиха търпение в очакване на някаква позитивна промяна. Като че ли дори вече няма и ясно изразено очакване за някакъв решителен обрат. Повечето български граждани искат някой да започне да върши работа и да пресреща рисковете и кризите. Независимо от това какви ще бъдат коалиционните отношения сред бъдещите управляващи, кой с кого ще се харесва или не. Мнозинството дори вече няма желание да чуе причините, поради които се намираме в това състояние. Всеки сам си ги обяснява, както преди „сам си преценяше“. Важното е, че тези обяснения все по-често нямат нищо общо нито с действителността, нито помежду си.
Политическите партии няма да променят стила си по време на кампанията. Ще продължат да повтарят едно и също, докато не превърнат кампанията в опит за разговор между незрящи и глухонеми.
